Японският шпиц е малка до средно голяма порода, която има типичния шпицовиден външен вид – с гъста, пухкава козина, лисиче лице и триъгълни очи. Опашката е добре окосмена и завита над гърба. Възрастните мъжки са високи 34-37 см, а женските – 30-34 см, с тегло приблизително 5-6 кг.
Японската шпицова порода била селектирана в Япония, но произлиза от бели шпицови породи от Северна Европа и Северна Америка, сред които Немският и Руският шпиц, както и Самоедът. Получената порода се разделила на две категории спрямо размера – по-едрите кучета били наречени „Само“, а по-дребните – „Шпиц“. Именно вторият вариант се наложил като популярен компаньон първо в Япония, а по-късно в Швеция, останалата част от Европа и в целия свят.
Японският шпиц първоначално може да бъде резервиран към непознати, но е изключително привързан и лоялен към семейството си. Бдителен и енергичен, той обича да наблюдава дома и градината си и ще лае, ако нещо необичайно привлече вниманието му. Това е чудесно семейно куче, което се разбира добре както с хора, така и с други животни.
Японският шпиц е здрава порода, но както при много малки кучета, може да се наблюдава луксация на пателата.
Японският шпиц има нужда от около час движение на ден. Лъскавата му бяла козина може да се изцапа при влажно време, но когато изсъхне, калта лесно пада и козината отново изглежда безупречно чиста.
Малките кучета имат бърз метаболизъм, което означава, че изгарят енергия с висока скорост, но поради малките си стомаси трябва да се хранят често и на малки порции. Храните за малки породи са специално създадени с подходящи нива на основни хранителни вещества и по-малки гранули, които които са удобни за дъвчене и подпомагат храносмилането.
Мекият подкосъм е изключително гъст, а външният слой е прав и по-дълъг около шията, гърдите и раменете, образувайки характерна „грива“. Опашката също е добре покрита с козина. Разресването през ден ще предотврати заплитанията, но по време на смяната на козината е необходима ежедневна поддръжка.
