Японският хин е малко декоративно куче с изключително елегантен и аристократичен вид. В зряла възраст тежи между 1.8 и 3.2 кг и достига височина 20-27 см. Козината му е дълга, права, мека и копринена, с окраска в черно-бяло или червено-бяло.
Японският хин е древна порода, която вероятно произлиза от Китай и била пренесена в Япония като подарък за императора от китайския императорски двор. Като компаньони на аристокрацията, тези кучета били селектирани с малък размер, за да може да се побират в ръкавите на кимоната на благородните дами. Някои екземпляри били подарявани на кралски посланици, а португалските моряци вероятно пренесли породата в Европа още през 17-ти век. Въпреки това, Японският хин започнал да се разпространява в по-голям мащаб едва в средата и края на 19-ти век, когато бързо се превърнал в изключително търсено куче-компаньон.
Японският хин е селектиран като компаньон в продължение на векове и е щастливо, нежно и привързано куче. Той процъфтява в човешка компания и не обича да бъде оставян сам за дълго. Обожава децата, но поради малкия си размер е по-подходящ за семейства с по-големи деца, където няма риск от неволно нараняване.
Плоската муцуна на Японския хин го прави по-предразположен към дихателни проблеми. Прекомерните физически натоварвания и прегряването трябва да се избягват. Както при много малки породи, Японският хин може да страда от луксация на пателата (изместване на колянната капачка).
Японският хин не изисква много физическа активност – половин час дневно е напълно достатъчен. Поради сплесканата си муцуна, тази порода е предразположена към дихателни проблеми, затова разходките в горещо време трябва да се избягват. Най-подходящи са сутрин рано или вечер, когато температурите са по-ниски.
Кучетата "играчки" (миниатюрните) породи имат бърз метаболизъм, което означава, че изгарят енергия с висока скорост, но поради малките си стомаси трябва да се хранят често и на малки порции. Храните, предназначени за малки породи, са специално формулирани с подходящи нива на ключови хранителни вещества и с по-малки гранули, които са удобни за малките им усти. Това също така насърчава дъвченето и подобрява храносмилането.
Японският хин има дълга козина, която трябва да се разресва два или три пъти седмично, за да се предотврати заплитане. Очите трябва да се почистват с влажно памуче при необходимост. Интересното е, че „Хин“ означава „коткоподобен“, а тези кучета често почистват муцуната с лапите си, подобно на котка.
