Староанглийската овчарка е разпознаваема по целия свят със своята дълга, рошава козина, която покрива набитото ѝ тяло. Очите ѝ изглеждат напълно скрити, но зрението никога не е затруднено. Окраската може да бъде в различни нюанси на сивото, прошарена или синя, със или без бели маркировки. Възрастните мъжки достигат височина от 61 см и повече и тежат от 36 кг нагоре, докато женските са високи 56 см и повече, с тегло от 30 кг нагоре.
Староанглийската овчарка се появила в Англия през средата на 18-ти век и вероятно произлиза от древни пастирски кучета като Бергамаско, Брадато коли, Бриар и Армант. Прякорът „Бобтейл“ е свързан с нейната история. В Англия през 18-ти век на овчарските кучета, които помагали за придвижването на стадата към пазара, била предоставяна данъчна отстъпка. За да се отличават, на тези кучета им били купирани опашките. Староанглийската овчарка се справяла отлично в тази роля благодарение на своята ентусиазираност и издръжливост. Козината ѝ била стрижена ежегодно заедно с овцете, а вълната се използвала от жените на фермерите за направата на топли дрехи.
Староанглийската овчарка е жизнерадостна и дружелюбна порода, която е чудесен семеен компаньон. Тя има отличен темперамент, но може да бъде твърде буйна по време на игра, затова трябва да се внимава, ако в семейството има малки деца. С удоволствие ще се включи във всяка възможна дейност и винаги проявява ентусиазъм. Освен това е безстрашна и е отличен пазач, особено благодарение на мощния си лай. Ранното обучение е от съществено значение, за да се контролира енергичният ѝ характер.
Както при много породи, Староанглийската овчарка може да бъде предразположена към наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става – състояние, което може да доведе до проблеми с подвижността. Поради това очните изследвания и оценката на тазобедрените стави преди разплод са изключително важни.
Староанглийските овчарки имат нужда от стопани, които може да им осигурят достатъчно физическа активност. Важно е обаче да се внимава с натоварването на малките кученца, за да се предотвратят костно-ставни проблеми, които е възможно да се развият в резултат на прекомерни упражнения в ранна възраст.
Кучетата от големи породи не само имат по-голям апетит, но и се нуждаят от различен баланс на хранителните вещества, в сравнение с кучетата от малки породи, включително минерали и витамини. Староанглийските овчарки са предразположени към подуване и стомашни проблеми. По-малки, но по-чести хранения може да помогнат за минимизиране на този риск.
Когато Староанглийските овчарки сменят младежката си козина, е от съществено значение да се отдели достатъчно време за разресване, за да не се сплъстява старата козина с новата. Ако не се поддържа редовно, тя може да се сплъсти толкова силно, че единственото решение е да бъде подстригана. Отглеждането на тази порода изисква значително време и усилия – те сменят козината си целогодишно, лапите им трябва да се проверяват след всяка разходка, за да не останат заседнали косми, а заради гъстата си козина може да бъдат предразположени към замърсяване в задната част на тялото, което изисква редовно почистване.
