Шведски валхунд е средно голямо, ниско, здраво куче с тяло, което е по-дълго от височината му. Възрастният мъжки шведски валхунд е висок 33-35 см, а възрастната женска - 31-33 см, а теглото му е в диапазона от 11,5-16 кг. Късата, устойчива на атмосферни влияния козина се предлага в стоманено сиво, сиво-кафяво, сиво-жълто, червено-жълто и червено-кафяво. За пълни подробности относно цвета и шарките на козината вижте стандарта на породата.
Известна още като Шведско пастирско куче, породата кучета Шведски Валхунд се смята за на почти 1000 години. Смята се, че е роднина на уелското корги Пембрук, друго древно куче, използвано за пасене на добитък. В родината си Валхунд се нарича Вастготаспетс, което означава „шпиц на западните готи“. Въпреки че е толкова отдавна установен тип куче, Валхунд почти изчезва през 40-те години на миналия век, но всеотдайните усилия на двама развъдчици успяват да спасят породата.
Бдително и жизнерадостно куче, шведският валхунд е естествен пазач. Приятелски настроен и послушен, той е радост за обучение и прекарване на качествено семейно време с него, и е лоялен спътник на своите близки. Оставен твърде дълго или без необходимите упражнения и внимание, той ще лае и ще стане разрушителен, както биха направили много кучета.
Шведският валхунд е като цяло здрава порода. Както при много породи, могат да възникнат очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да доведе до проблеми с мобилността) и затова се препоръчва очно изследване и оценка на тазобедрените стави на кучетата преди разплод.
Шведският валхунд се нуждае от поне един час дневно движение и е способен на много повече! Той е универсална порода, която е отзивчива към нови предизвикателства – от пасене на овце до аджилити.
Диетата на вашето куче трябва да е с правилния баланс на всички основни хранителни групи, включително постоянно снабдяване с прясна вода. Важно е също така да провеждате редовни оценки на телесното състояние, за да поддържате кучето си в идеална форма, и да не забравяте да го храните поне два пъти дневно и в съответствие с указанията за хранене на конкретната му храна.
Козината, която не изисква много поддръжка, се състои от гъст, мек подкосъм и груб, плътен горен косъм. Препоръчва се седмично разресване.
