Шведският лапфунд е средно голям и има типични характеристики на шпиц – гъста, стърчаща козина, пухкава опашка, която може да се извива над гърба, и щръкнали уши. Козината се предлага в мечешкокафяво, черно, кафяво или черно-кафяво. С правоъгълна форма, породата е по-дълъга, отколкото висока, като възрастните мъжки са високи 45-51 см, а възрастните женски 40-46 см. Възрастните тежат приблизително 19-21 кг.
Древна порода, археолози са открили скелет на куче, подобно на шведския лапхунд в родината му, за което се смята, че е на около 7000 години. Първоначално отглеждани като ловни кучета, те са работили с номадското племе саами в Лапландия, пасейки елени, а също така са действали като пазачи и компаньони. Вокалната природа на породата е била селективно развъждана не само за възпиране на хищници и предупреждаване на шведския лапхунд, но и за да увери северните елени, че не са хищници, а техни пазители.
Шведският лапхунд е бдително, енергично куче, което е добродушно и лоялно. По природа е гласовито и е запален пазач. Мрази да бъде разделено от любимите си хора и има силно изразени склонности към пастирство. Ако можете да му отделите време, той ще бъде чудесен домашен любимец.
Шведският лапфунд е като цяло здрава порода, но както при много породи, могат да възникнат наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да доведе до проблеми с мобилността). Поради това се препоръчва очно изследване и оценка на тазобедрените стави на кучетата преди разплод.
Породата лапфунд се нуждае от поне един час дневно движение – за предпочитане повече. Той е активно куче, податливо на обучение, което се е състезавало с успех в кучешки спортове. Не е изненадващо, че студеното време не го възпира – процъфтява в зимно време – но се уверете, че не прегрява при топли температури.
Диетата на вашето куче трябва да е с правилния баланс на всички основни хранителни групи, включително постоянно снабдяване с прясна вода. Важно е също така да провеждате редовни оценки на телесното състояние, за да поддържате кучето си в идеална форма, и да не забравяте да го храните поне два пъти дневно и в съответствие с указанията за хранене на конкретната му храна.
Устойчивата на атмосферни влияния козина се състои от гъст подкосъм и горен косъм, който стърчи право от тялото. Козината е по-дълга на бедрата, опашката, гърдите и „гривата“. Необходим е щателен груминг, който разресва подкосъма няколко пъти седмично, за да се предотврати образуването на заплитания и сплъстявания.
