Въпреки малките си размери, Шотландският териер прави впечатление на силно и енергично куче. Козината му е твърда и груба, с мек и плътен подкосъм, а характерните вежди и мустаци подчертават изразителната муцуна. Окраската може да бъде черна, пшеничена или тигрова. Възрастните екземпляри достигат височина 25-28 см и тежат между 8.5 и 10.5 кг.
До 1859 г. не съществували официални записи за тази порода, но през същата година „Шотландските териери“ били представени като чиста порода, макар и под името „Абердийн териер“ – по името на региона, в който били най-разпространени. Известно е, че Западнохайлендският бял териер и Шотландският териер са тясно свързани породи, произхождащи от региона Блекмаунт в Пъртшир и Мур на Ранох. Тези кучета били използвани за лов на вредители сред скалистите местности, плъхове в подземни тунели и други гризачи в хамбарите.
Шотландският териер е смело и решително куче, което притежава забележителна храброст за размера си. За непознатите може да изглежда сериозен и дистанциран, но към своето семейство е верен, любвеобилен и игрив. Въпреки силната си привързаност към стопаните, е независим и има нужда от мотивация, забавление и търпеливо обучение.
Шотландският териер е склонен към няколко специфични здравословни проблема, включително костно заболяване на челюстта, мускулно разстройство, причиняващо крампи, както и повишена предразположеност към някои видове рак, особено на пикочния мехур. Както при много други породи, наследствените очни заболявания също може да бъдат проблем, затова този тип изследвания преди разплод са силно препоръчителни.
Шотландският териер няма големи изисквания за физическа активност и се адаптира лесно към различни условия. Възрастното куче има нужда от около час упражнения дневно, но с удоволствие ще приеме и повече.
Малките кучета имат бърз метаболизъм, което означава, че изгарят енергия с висока скорост, но поради малките си стомаси трябва да се хранят често и на малки порции. Храните за малки породи са специално създадени с подходящи нива на основни хранителни вещества и по-малки гранули, които които са удобни за дъвчене и подпомагат храносмилането.
Шотландските териери трябва да бъдат професионално изскубвани три до четири пъти годишно, като гърдите, краката и главата се подстригват. Между тези процедури козината трябва да се разресва редовно, особено около устата, където хранителни частици може да се задържат върху брадата и мустаците.
