Това голямо, мускулесто ловно куче има отличителна кестеняво-махагонова козина. Тя е копринена и права, с дълги ресни по краката, ушите и опашката. Породата се отличава с балансираната си, елегантна стойка и гордо вдигната глава. Средната височина на възрастен мъжки е 65 см, а теглото – 30.5 кг. Женските са високи около 61 см и тежат 26 кг.
Ирландските сетери са най-старата разновидност сред сетерите, предшествайки Гордън сетера и Английския сетер. Смята се, че произлизат от древни шпаньоли, ловни шпаньоли и шотландски сетери. През 1882 г. в Дъблин бил основан Клубът на Ирландския червен сетер, вдъхновен от селекционната програма на графа на Енискилен, който утвърдил характерната плътно червена козина на породата. През 1940-те години Ирландският сетер бил изправен пред сериозна заплаха заради прогресивна атрофия на ретината (PRA) – наследствено очно заболяване, което почти довело до изчезването му. Благодарение на разработването на ДНК тест за идентифициране на носителите на болестта, популацията на породата се възстановила, а случаите на PRA значително намалели.
Добре социализираният и обучен Ирландски сетер е изключително мило и любвеобилно семейно куче. Ако ще съжителства с котка, е задължително да бъде запознат с нея от ранна възраст и внимателно наблюдаван. Породата не е подходяща за пазач – въпреки че ще извести за присъствието на непознати, е прекалено дружелюбна, за да бъде заплашителна. Ирландският сетер остава игрив през целия си живот – една от най-очарователните му черти.
Ирландският сетер може да бъде предразположен към наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става, както е характерно за много други породи. Поради това е препоръчително развъдните кучета да преминават очни прегледи и оценка на тазобедрените стави. Освен това, те може да имат склонност към някои стомашно-чревни заболявания.
Ирландският сетер е селектиран за лов на птици и е изключително активен, което означава, че има нужда от повече от два часа упражнения дневно. Той лесно се разсейва и ще следва миризми навсякъде, ако не бъде обучен за надеждно връщане при повикване.
Кучетата от големи породи не само имат по-голям апетит, но и се нуждаят от различен баланс на хранителните вещества, в сравнение с кучетата от малки породи, включително минерали и витамини. Ирландските сетери са предразположени към подуване и стомашни проблеми. По-малки, но по-чести хранения може да помогнат за минимизиране на този риск.
Ирландският сетер се гордее със своята красива козина, която изисква ежедневна грижа, за да не се заплита. Подстригване между възглавничките на лапите и зад ушите помага да се предотврати сплъстяване. Изложбените екземпляри изискват по-специална поддръжка. Грижата за ушите е особено важна, тъй като те са увиснали и слабото проветряване ги прави податливи на инфекции.
