Големи кучета с дълбоки гърди и мускулести крака, Гордън сетерите имат цялостен вид на елегантност и достойнство, съчетани със сила и очевидна способност да ловуват с часове. Козината е копринена и права, с обилно окосмяване по краката, гърдите, корема, ушите и опашката. Окраската е черно-жълтеникаво-кафява. Възрастните мъжки достигат 66 см височина и тежат около 29.5 кг, а женските – 62 см и 25.5 кг.
Гордън сетерът може да бъде проследен до 1620 г., когато е бил известен като „черно-жълтеникаво-кафяво ловно куче“. Породата произхожда от Испанския пойнтер и различни ранни породи шпаньоли. Наречен на 4-ия херцог на Гордън, който официално установил породата в своето имение в Банфшър, Шотландия, през 1827 г., Гордън сетерът е единствената местна шотландска ловна порода. Създадена специално за лов на дивечови птици, особено яребици, тя се отличава с по-голяма издръжливост в сравнение с други ловни породи. Гордън сетерът се справя отлично при лов в пустошта и, макар да работи с по-бавен темп, се смята, че носи повече птици от останалите ловни кучета.
Гордън сетерът е чувствително и нежно куче, което е чудесен компаньон, стига да получава достатъчно движение – в противен случай може да стане хиперактивен. Той е дружелюбен и привързан към семейството си, но може да му е необходимо време, за да се почувства комфортно около непознати. Важно е да се има предвид, че тази порода е по-упорита от другите ловни кучета и се нуждае от последователно обучение.
Както при много породи, Гордън сетерът може да страда от наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става. Поради тази причина се препоръчва изследване на очите и оценка на тазобедрените стави преди разплод.
Тази порода е селектирана за сила и издръжливост и е известна с едни от най-издържливите и дългоработещи ловни кучета. В резултат на това, дори в домашна среда, тя се нуждае от значително количество физическа активност, за да бъде здрава и щастлива – възрастните екземпляри изискват над два часа упражнения дневно. Препоръчително е да бъде ангажирана с дейности, които стимулират ловния ѝ инстинкт, като обучение за проследяване на миризми и полеви изпитания.
Кучетата от големи породи не само имат по-голям апетит, но и се нуждаят от различен баланс на хранителните вещества, в сравнение с кучетата от малки породи, включително минерали и витамини. Гордън сетерите са предразположени към подуване и стомашни проблеми. По-малки, но по-чести хранения може да помогнат за минимизиране на този риск.
Гордън сетърът, като порода със средно дълга козина, трябва да бъде разресван и сресван редовно – поне два пъти седмично. Ушите също изискват редовно почистване, тъй като са дълги и висящи, а това може да затрудни циркулацията на въздуха и да доведе до инфекции.
