Със сребристосивата си, гладка, къса козина, кучето Ваймаранер е една от най-забележителните породи. Най-високите от групата гундог, те са грациозни, бързи, и се отличават с издръжливостта си. Има две разновидности: късокосмест и дългокосмест, като вторият е по-рядко срещан. Преобладаващата окраска на кучетата от породата Ваймаранер е сребристосива с нюанси на мише или сърнесто сиво. Възрастните мъжки са високи 61-69 см и тежат около 27 кг, докато женските са 56-64 см и тежат около 22,5 кг.
Ваймаранерите са универсални кучета, които обичат семейния живот. Те са дружелюбни и енергични, но със своята бдителност са отлични кучета пазачи. Те са с много силен характер, така че не са идеалното първо куче за начинаещ собственик, но ако имате опит и можете да ги социализирате, обучавате и упражнявате, те са много възнаграждаващ спътник.
Породата кучета Ваймаранер се появява в картина на Ван Дайк от началото на 1600 г. Смята се, че породата идва от състав, подобен на немския късокосмест пойнтер, като блъдхаунд е добавен рано чрез кръстоски с една или повече от различните породи. Породата носи името си от двора на Карл Август, Великият херцог на Ваймар, и някога е била използвана за лов на едър дивеч, вълци, диви котки, елени, мечки и др. Когато едрият дивеч изчезва от Европа в края на 1800 г., Кучетата Ваймаранер се срещат рядко. Въпреки това, със селективно развъждане, се утвърждават като ловци на дребен дивеч и кучета за птици.
Както при много породи, породата кучета ваймаранер може да страда от дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да доведе до проблеми с мобилността) и следователно оценката на тазобедрената става на кучетата преди размножаване е важна. Както при много големи породи, те също са по-склонни към някои заболявания на костите, сърдечни заболявания и специфично състояние на стомаха (стомашна дилатация).
Ваймаранерите трябва да имат редовни дълги разходки, за да бъдат спокойни вкъщи. Ако не получават достатъчно упражнения, могат да станат много разрушителни и нещастни. Те обичат да плуването и подобед тип активни занимания. Един възрастен ваймаранер се нуждае от повече от два часа редовни ежедневни упражнения, заедно с непрекъснато обучение.
Големите породи кучета, имат и голям апетит, и се нужадаят от различен баланс на хранителните вещества, включително минерали и витамини в сравнение с по-малките породи кучета. Weimaraners са предразположени към подуване и стомашни проблеми; по-малките, по-чести хранения могат да помогнат за минимизиране на този риск.
Късокосместото куче ваймаранер е една от най-лесните породи за поддържане чисти с много малко нужда от сресване. Дори когато е минал през най-калните полета, мръсотията изглежда пада от него много лесно, оставяйки ви нищо друго освен да „излъскате“ козинката му! По-необичайната разновидност с по-дълъг косъм,с дължина 2,5-5 см, обаче изисква повече внимание. Те трябва да се четкат и разресват редовно. Трябва редовно да се проверяват ушите им, за да се гарантира, че нямат инфекции.
