Тези едри хрътки с рошава козина имат изключително атлетичен вид. Често са описвани като „рошави хрътки“. Срещат се в различни цветове: тъмносиньо-сиво, по-тъмни и по-светли нюанси на сивото, тигрово, жълто-кафяво, пясъчно-червено или червеникаво с черни връхчета на космите. Възрастните мъжки достигат височина от 76 см и повече, с тегло около 45.5 кг, а женските – 71 см и повече и тежат около 36.5 кг.
Рошави хрътки са съществували в Шотландия още преди 16-ти век. Смята се, че късокосмести хрътки били въведени във Великобритания преди римската инвазия, но когато тези ловни кучета били използвани в Шотландските планини, късата им козина ги поставяла в неравностойно положение спрямо. Вероятно затова тези хрътки били кръстосани с местни дългокосмести кучета, за да се получи породата Дирхаунд. Те били използвани в глутници от шотландските вождове за лов на елени и трябвало да бъдат достатъчно силни, за да повалят елен на земята.
Дирхаундът е нежно, приятелско и спокойно куче. Разбира се добре с деца, но не е подходящ за пазач, тъй като рядко лае. Повечето представители на породата все още имат заложен силен ловен инстинкт, така че ранното запознаване с други домашни животни, особено котки, е доста важно.
Най-сериозните здравословни проблеми, към които е предразположена породата Дирхаунд, са агресивен тип костен рак и сърдечни заболявания. Наследствени проблеми, като чернодробни и очни състояния, също се срещат, но благодарение на рутинни изследвания и внимателни програми за развъждане, те са сравнително редки.
Малките дирхаунди трябва да бъдат ограничавани в активностите си, за да се избегнат проблеми с костната система. Възрастните екземпляри са енергични и атлетични и се нуждаят от над два часа упражнения дневно – те обожават да тичат свободно.
Кучетата от големи породи не само имат по-голям апетит, но и се нуждаят от различен баланс на хранителните вещества, в сравнение с кучетата от малки породи, включително минерали и витамини. Дирхаундите са предразположени към подуване и стомашни проблеми. По-малки, но по-чести хранения може да помогнат за минимизиране на този риск.
Дирхаундите се нуждаят от редовно разресване – около два или три пъти седмично. В зависимост от състоянието на козината, може да се налага ръчно изскубване веднъж или два пъти годишно.
