Тервюренът е средноголямо, дългокосместо куче с квадратни очертания. Често се бърка с дългокосместата немска овчарка, но има по-квадратен профил, по-лека костна структура и по-изтънчена глава. Козината му може да бъде жълто-кафява, червеникава или сива с черни връхчета по космите. Възрастните мъжки достигат височина от 61-66 см, а женските – 56-61 см, с тегло между 27.5-28.5 кг.
Белгийската овчарка има четири разновидности – Лакеноа, Тервюрен, Грьонендал и Малиноа, всяка от които носи името на белгийския регион, от който произлиза. Тервюренът е по-близък до Грьонендал, отколкото до останалите два типа. Смята се, че породата се е формирала, когато две дългокосмести овчарки с черно-жълтеникаво-кафяви връхчета на космите били кръстосани, а едно от получените кучета било включено в развъдната линия на Грьонендал. През 40-те години на 20 век породата била на ръба на изчезване, но през 50-те интересът към нея бил възобновен и популацията ѝ започнала да се възстановява.
Тервюренът е привързан и предан компаньон, който без колебание ще защити дома и семейството си. Както при всички породи с развит инстинкт за пазач, не се препоръчва той да бъде умишлено насърчаван в ранна възраст, тъй като кучето може да започне да пази стопанина си дори в неподходящи ситуации. Ако е необходимо, защитните му инстинкти ще се проявят сами. Освен това, Тервюренът има чудесно чувство за хумор и усвоява нови команди изключително бързо.
Всички разновидности на Белгийската овчарка може да бъдат предразположени към наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става. Затова се препоръчва редовно изследване на очите и оценка на тазобедрените стави при развъдните кучета. Освен това, този конкретен тип Белгийска овчарка има склонност към епилепсия.
Тервюренът има нужда от повече от два часа физическа и умствена стимулация дневно. Той е изключително интелигентен и податлив на обучение, което го прави отличен в аджилити, подчинение и други спортове. Това е порода, която не трябва да бъде оставяна сама за дълги периоди – Тервюрените са активни и социални кучета, които се нуждаят от постоянни ангажименти.
Кучетата от големи породи не само имат по-голям апетит, но и се нуждаят от различен баланс на хранителните вещества, в сравнение с кучетата от малки породи, включително минерали и витамини.
Тервюренът е дългокосместо куче, което се нуждае от значителни грижи за козината. Външният слой е дълъг, прав и обилен, а подкосъмът – изключително гъст. При женските този подкосъм се сменя два пъти годишно, а при мъжките – обикновено веднъж в годината.
