Породата доберман е умерено голямо, мощно, но елегантно животно. Козината е гладка, къса и може да бъде в кафяво, черно, синьо или светлобежово (известно още като Изабела) с петна от ръжда. Осанката трябва да бъде горда и всяко куче може да бъде оприличено на чистокръвен кон. Възрастните мъжки са с размери около 69 см, а възрастните женски 65 см. Възрастният тежи около 32-45 кг.
Кучето доберман се нуждае от умствена и физическа активност. Представителите й трябва да бъдат правилно обучени, тъй като скучаещото куче ще развие поведенчески проблеми. Социализиран рано с други кучета, домашни любимци и деца, доберманът може да бъде прекрасен семеен домашен любимец. Той е лоялен и привързан и със сигурност ще защити дома. Той обаче е склонен да бъде „куче за един човек“ и няма да търпи дразнене, така че децата трябва да бъдат научени как да се държат около кучето. Собственикът трябва да носи отговорност за поведението на кучето си. Ако не можете да отделите време или нямате опит с кучета, това не е породата за вас.
Използвайки различни породи, немски нощен пазач, ловец на кучета и бирник, наречен Хер Луис Доберман, се нуждаел от най-доброто куче за защита, което да го придружава в обиколките му. Така той създава тази порода в края на 19 век. Говори се, че той е използвал ротвайлери и немски догове заради техния размер и сила, хрътки заради тяхната бързина и манчестърски териери заради елегантната козина и грациозните очертания, както и упоритостта на териера. Други породи, които може да са били използвани, включват шнауцери, немски пинчери, немски овчарки, немски късокосмести пойнтери и ваймаранери. Първата порода кучета Доберман (или „Доби“) е регистрирана в немската племенна книга през 1893 г.
