Малиноа е средно голямо, късокосместо куче с квадратни очертания. Въпреки че хората често го бъркат с немската овчарка, то е с по-квадратен профил, с по-леки кости и по-изящна глава. Козината на Малиноа е с пепеляв, червен или сив цвят и има черни оттенъци по върховете на косъма. Опашката му обикновено е по-тъмна или с черен връх, лицето е с черна маска, като ушите също са предимно черни. Възрастните кучета са с дължина между 61 и 66 см, а женските - между 56 и 61 см. Тежат между 27,5 и 28,5 кг.
Белгийското овчарско куче се среща в четири разновидности: Laekenois, Tervueren, Groenendael и Malinois, кръстени на областите в Белгия, от които произхождат. Трудолюбивите белгийски овчарски кучета са признати още през Средновековието. През 90-те години на XIX в. професор от Белгийското училище по ветеринарни науки записва стандарти за различните видове. Отбелязва се, че всички те са сходни по тип, като основната разлика се корени в козината им. Тогава професорът ги разделил на разновидности и посъветвал да се развъждат като отделни породи. Породата "Малиноа" е първата от белгийските овчарски кучета, която е разработена като самостоятелен тип и се размножава в съответствие с него. Тя е и първата, която става популярна.
Малиноа не е за хора, които "просто искат куче" - това е любвеобилен, предан другар, който ще защитава дома и семейството си и който се нуждае от опитен стопанин. Както при всички породи със склонност към пазене, не е препоръчително да насърчавате тези инстинктит, когато кучето е младо, тъй като може да започне да се опитва да ви защити в неподходяща ситуация. Естествените му инстинкти за охрана ще се задействат, ако и когато е необходимо.
