Детски кът

Детски кът

Обучение

Обучение
Обучение

Моето кученце Джелис, определено е най-добрият ми приятел. Постоянно играем заедно и помагам на брат си да я обучим. Вече се е научила как да „сяда“ и „стои“ (е, понякога) и обичам да я водя на разходки.

 

Мама казва, че трябва да съм й като по-голяма сестра, да се грижа за нея и да й помагам, когато е стресната или развълнувана. Това е голяма отговорност. Когато направи нещо хубаво й давам лакомство и я хваля. Когато не е толкова добра, й казвам къде е сбъркала с най-сполучливия си наставнически глас. Само че понякога се засмивам, докато се опитвам да направя наставническия глас. Тогава и Джелис се засмива.

 

 

Всеки ден ходим с нея в парка (мама също идва) и практикуваме водене за каишка и срещи с други кучета. Джелис обича да играе с приятелите си, но когато се развълнува прекалено или започне много да лае, трябва пак да й сложа каишката. Освен това в момента дъвче всичко, защото й растат зъби, така че ако захапе някоя от играчките на татко, аз имам задачата да я спася и да й дам някоя от нейните играчки. Много се радвам, че тя е част от семейството ни и не си представям живота ни без нея.

 

N.B. Съдържанието на тази секция е измислено.