Детски кът

Детски кът

Обучение

Обучение
Обучение

Моето кученце Джелис, определено е най-добрият ми приятел. Постоянно играем заедно и помагам на брат си да я обучим. Вече се е научила как да „сяда“ и „стои“ (е, понякога) и обичам да я водя на разходки.

 

Мама казва, че трябва да съм й като по-голяма сестра, да се грижа за нея и да й помагам, когато е стресната или развълнувана. Това е голяма отговорност. Когато направи нещо хубаво й давам лакомство и я хваля. Когато не е толкова добра, й казвам къде е сбъркала с най-сполучливия си наставнически глас. Само че понякога се засмивам, докато се опитвам да направя наставническия глас. Тогава и Джелис се засмива.

 

 

Всеки ден ходим с нея в парка (мама също идва) и практикуваме водене за каишка и срещи с други кучета. Джелис обича да играе с приятелите си, но когато се развълнува прекалено или започне много да лае, трябва пак да й сложа каишката. Освен това в момента дъвче всичко, защото й растат зъби, така че ако захапе някоя от играчките на татко, аз имам задачата да я спася и да й дам някоя от нейните играчки. Много се радвам, че тя е част от семейството ни и не си представям живота ни без нея.

 

N.B. Съдържанието на тази секция е измислено.
close
” За да Ви бъдем възможно най-полезни при разглеждането на този сайт, събираме информация по време на Вашите посещения чрез „бисквитки“ (cookies). Използвайте нашия Cookie Consent Tool (Инструмент за предоставяне на съгласие за използване на бисквитки), за да видите пълен списък на всички бисквитки, които използваме и да изберете тези от тях, които могат да се прилагат на Вашето устройство.По-нататъшното използване на този сайт ще се счита за съгласие”
Съгласие за бисквитки