Доберман

  • размерЕдра
  • CoatКъса/гладка
  • Падане на козинаСредно
  • GroomingПо-малко от седмица
  • Самостоятелен престойОт 1 до 3 часа
  • Взаимодействие с други животнНиско
  • NoiseШумно
  • АлергииНяма
  • ПазачВисоко
  • GroupРаботно

Обща информаця

Това е сравнително едро и мощно куче, но не му липсва финес. Козината е гладка, къса и може да е кафява, черна, синкава или жълтеникаво-кафява (тази окраска е известна като „Изабела“) на ивици с червеникаво-кафявия цвят на ръждата. Осанката му е горда и може да се оприличи на чистокръвен кон. Възрастните мъжки екземпляри достигат ръст от 69 см, а женските – от 65 см. Теглото им е 32-45 кг.

Произход

С помощта на различни породи германски нощен пазач, кучкар и бирник на име г-н Луис Доберман създава куче-пазач, което да му помага в работата. Така през XIX век се създава тази порода. Размерът и мощта им дава основания да се мисли, че в породата има примеси и на ротвайлерите и немските догове. Скоростта пък е била привзета от грейхаундите, а гладката козина, елегантната стойка и издръжливостта на териера – от манчестър териери. Може да са били използвани и други породи, измежду които шнауцерите, немските пинчери, немските овчарки, немските късокосмести пойнтери и ваймаранерите. Първата порода Доберман, или „доби“, се регистрира в Немската родословна книга през 1893 г.

Personality

Тези кучета се нуждаят от занимания за ума и тялото. Трябва да преминат надлежно обучение, защото има вероятност да се развият поведенчески проблеми, ако твърде често скучае. При ранна социализация с други кучета, домашни любимци и деца, доберманът може да се превърне в идеалния домашен любимец. Това куче е предано и се привързва лесно. Затова той със сигурност ще е истински защитник на дома. Това куче обаче приема за свой стопанин един-единствен човек. Не понася заиграването с него, затова трябва да приучите децата към внимателно отношение. Стопанинът носи отговорност за поведението на кучето. Ако нямате време за него, или пък нямате опит с кучета, това със сигурност не е породата за вас.

Здраве

Най-често доберманите боледуват от сърдечни заболявания, от синдрома на Воблер (нарушение на структурата на шийните прешлени) и болестта на фон Вилебранд (нарушение на кръвосъсирването). Като повечето породи обаче не е изключено да развие наследствени нарушения на зрението, а също дисплазия на тазобедрената кост (заболяване, което може да увреди двигателната функция). Следователно е важно преди чифтосване да се изследват зрението и тазобедрените кости на кучето.

Активност

До 12-я месец кучето трябва да прави къси, но чести отсечки. Ако се претоварва, не са изключени проблеми със ставите. Това е активна порода, която обича да тича без каишка. Препоръчва се възрастните екземпляри да се извеждат по два или повече часа, като обучението трябва да продължава цял живот.

Nutrition

Тази едра порода кучета, освен че има огромен апетит, трябва да се храни с по-различен баланс от хранителни вещества от този на по-дребните породи и, освен всичко останало, той трябва да включва и витамини и минерали. Стомашните проблеми са нещо често срещано при Доберманите. Стомахът им например често се подува. Можете да сведете този риск до минимум с по-чести хранения на по-малки порции.

Grooming

Козината на тази порода изисква много малко грижи. Изтриването на козината с гумена ръкавица ще премахне падналите или падащите косми.
share.png SHARE
close
” За да Ви бъдем възможно най-полезни при разглеждането на този сайт, събираме информация по време на Вашите посещения чрез „бисквитки“ (cookies). Използвайте нашия Cookie Consent Tool (Инструмент за предоставяне на съгласие за използване на бисквитки), за да видите пълен списък на всички бисквитки, които използваме и да изберете тези от тях, които могат да се прилагат на Вашето устройство.По-нататъшното използване на този сайт ще се счита за съгласие”
Съгласие за бисквитки